Нечистите – 32.2

Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с черга, а под…

Нечистите – 32.1

Сам беше отвън, когато тя се престраши да напусне убежището на сенките му в стаята си. Изражението му отново бе напълно непроницаемо, затворено за нея и за света наоколо. Или той така си мислеше. Лизи усещаше раздразнението му съвсем ясно. Острата нотка, почти като на озон, в миризмата му, само потвърждаваше тезата й, че изобщо…

Нечистите – 32

Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези. Не бе само това.Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава предимствата…

Нечистите – 31.2

Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил. На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва да спре,…

Нечистите – 31.1

Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше…