Нечистите – 46.6

В гърдите й напираше писък, но сякаш някой бе изтеглил всичкия въздух и тя не можеше да си поеме дъх. По периферията на зрението й започна да пулсира леден мрак, който се вклини в плътта й, направи крайниците й тежки и студени. Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха… Continue reading Нечистите – 46.6

Нечистите – 46.5

  Светът мигом изчезна, събирайки се единствено в усещането за нея. Нищо друго нямаше значение - само това, че е тук, при него, че са заедно. Сякаш след цяла вечност Сам успя да се насили да прекъсне целувката, накъсвайки я на няколко малки, между които успя да я попита: - Това значи ли, че ще… Continue reading Нечистите – 46.5

Нечистите – 46.4

    - Няма по-голяма чест от това да се вречете един на друг пред богинята на плодородието по време на пълнолуние. Така Нартия ви дава най-силната си благословия, а всички под нейната закрила винаги успяват да се намерят, дори и нещо да успее някак да ги раздели.От дувара се подаваше наполовина женско тяло. Същото,… Continue reading Нечистите – 46.4

Нечистите – 46.3

Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на… Continue reading Нечистите – 46.3

Нечистите – 46.2

Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере. - Мога да я нападам и да я раня. –… Continue reading Нечистите – 46.2

Нечистите – 46.1

Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели. - Никъде няма да ходи с теб. - Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: - Ставай. - Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът. - Хирса, Боговете са ми свидетели,… Continue reading Нечистите – 46.1

Нечистите – 46

Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички онези торбички с багрила летяха навсякъде, а песните и музиката заглушаваха… Continue reading Нечистите – 46

Нечистите – 45.4

Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне. Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда никого директно в очите, но въпреки това,… Continue reading Нечистите – 45.4

Нечистите – 45.3

Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се преструва – нямаше по-голяма чест… Continue reading Нечистите – 45.3

Нечистите – 45.2

- Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес. - Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: - Сама ли си? - Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?… Continue reading Нечистите – 45.2