Нечистите – 9.6

afc992730789abc31d99cdc0f1458dce

 

Финиан

 

Момичето седна на ръба на леглото, а гарванът й направи няколко кръга на стаята, преди да кацне с шумно изграчване върху скрина. Фин се прокле на ум, че не се сети да затвори птицата отвън, докато се опитваше да извади шишенцето от тайния си джоб, без Елизабет да го види. Естествено, нямаше такъв късмет.
– Значи това открадна – гласът на момичето беше уморен, но в него нямаше нотка на обвинение или заяждане, каквато бе очаквал.
Явно близката и срещата с фантома-канибал я бе засегнала повече, отколкото Фин беше предположил. Спомни си своята първа среща с агресивен фантом и за погнусата и страха, които беше изпитал. Погледна към нея. Очите й бяха леко насълзени, стрелкащи се напред-назад, все едно търсеха от къде ще дойда следващата атака, и за миг искаше да я прегърне, да я успокои, но…
– Трябва да е ценно, щом някаква си старица е готова да се бие с теб за него – дойдоха следващите думи на Елизабет.
Но тя е сянка, припомни си Финиан. Същата осветена костна прах, която страшниците използваха за да се уверят, че новите сенки няма да избягат, се използваше за призоваване на демони. Погледна към посребреното шишенце в ръката си. Какво повече му трябваше, за да му напомни, че не може да й вярва? Можеше да се преструва, че има чувства, че е изплашена и уязвима, но Финиан знаеше, че е готова да забие нож в гърба ти точно след като си й помогнал. Вече го беше направила.
– Всъщност не – излъга. – Мисля, че без да искам й казах, че синът й е коза.
Елизабет го изгледа невярващо. До тук с шока й след сблъсъка с фантома.
– Искаш да кажеш, че едва не умрях заради скапания ти хайрански?
Фин разтри леко едното си слепоочие и притвори очи.
– Аз едва не умрях заради скапания си хайрански. Ти едва не умря, защото отново се опита да избягаш от мен, докато се опитвам да те предпазя от същества, от които повечето хора се страхуват. Вместо това ти се втурваш право към тях. Фантоми, мори и… други същества, дори хора. Колко е трудно да проумееш, че единственото безопасно място е с мен! Целият свят иска да те убие, защото си сянка, Елизабет!
И както пазя теб от света, трябва да пазя и света от теб, добави Фин на ум.
– Ако съм сянка, защото фантомите и морите ще искат да ме убиват? – попита възмутено момичето.
Фин въздъхна.
– Защото нечистите сте такива – единствената ви цел в живота е или да убивате, или да се изядете един друг.
– Не искам да убивам никого! – възмути се Елизабет. – И определено не искам и да ги ям! И защо има толкова много фантоми тук? Нямаше и една улица, по която да минем, където да не видя поне един.
– Няма кристал – Финиан въздъхна.
Зачуди дали да продължи, но реши, че в крайна сметка извади огърлицата с перлата от пазвата си.
– Когато човек с магически талант държи такава перла, той може да вижда фантомите. Те, от своя страна, са привлечени от тези, които ги виждат. Опитваме се да разберем защо, но за момента сме до никъде – призна леко засрамено. – Видя колко перли имаше в магазина, а хората в Хайрани са предразположени към земна магия. Не много силна, повечето дори не могат да я ползват съзнателно, но и малко е достатъчно за да можем да видиш фантом с перла. А страшните неща са по-малко страшни, когато можеш да ги видиш. Което значи, че почти всеки с каквато и да е магия държи перла.
Елизабет кимна с разбиране и попита:
– Тогава защо нямат кристал?
– Защото в Хайрани няма магически кристали. Преди ги внасяха от Фриниа и от други места, но откакто скъсаха отношенията с другите кралства, няма откъде да ги вземат.
– Защо ще искаш да затвориш границите си, когато се нуждаеш от нещо толкова важно?
– Не знам – отвърна Финиан. – Островите направиха същото. Ти си от там, защо ти не ми кажеш?
Ако се съдеше по погледа й, Елизабет хич не оцени опита му за хумор. Момичето въздъхна и огледа нещастно мръсните си дрехи. Целите бяха сиви от прах след боя в магазина, освен едно кафеникаво петно на ръкaта й, което привлече вниманието й. Нави ръкава си внимателно, разкривайки кръг възпалена кожа и няколко реда точки засъхнала кръв. Фантомът я беше захапал.
– Хората тук трябва да са избили много мори, за да има толкова много перли – каза разсеяно, оглеждайки раната.
– И нещата не стават по-добре – отвърна Финиан.
Отиде до скрина и след като хвърли предпазлив поглед на гарвана, го изгони, като размаха ръка. Без да протестира, птицата се махна, позволявайки му да извади сака си, а от него – малка кутия с превързочни материали и дезинфектанти, която беше зачислена към всеки един страшник. Отвори я и я подаде на Елизабет, която само я погледна с недоумение. Фин завъртя очи с досада и седна до нея, като хвана едно от шишенцата и го отвори, помирисвайки го леко. Алкохолът изгори ноздрите му.
– Това ще заболи – каза й и изчака тя да кимне преди да изсипе малко от съдържанието върху раната.
Момичето подскочи. Гарванът изграчи от масата и замаха с крила, но едно „тихо“ от страна на Елизабет укроти птицата моментално. Финиан наля малко от съдържанието на шишенцето върху къс бял памучен плат, с който започна да забърсва кръвта.
– Не е много дълбоко – каза й, когато успя да поизчисти раната.
– Ще ми стане ли нещо? – попита, внезапно притеснена. – То ме захапа. Отровно ли е?
– Не. Само зъбато.
Финиан взе друго шишенце, от което извади лист от някакво незнайно растение, за което докторите се кълняха, че помага със зарастването на раните, и го наложи върху раната. Елизабет отново подскочи и гарванът отново замаха с крила, но този път само строг поглед от страна на момичето беше достатъчен да успокои свръхестествената птица.
– Защо не направиш нещо за фантомите, които са в града? – попита след малко девойката, докато Фин се занимаваше да превърже ръката й.
– Прекалено много са за мен. Трябва ни цял отряд страшници, за да ги изчистим. А и Хайрани не е гостоприемна за страшници.
– Това ти е работата, Калахан – настоя момичето и го погледна критично. – Или няма проблем „сянката“ да е в негостоприемна среда и да рискува живота си, но изведнъж е опасно, когато стане дума за вас?
Финиан отново въздъхна. Ръдфорфд наистина беше оплескал как я информираха, но пък и тя беше страшно злопаметна.
– Ако градската стража те види да се биеш с фантоми, сигурно ще те дадат на жриците, така че няма да рискуваш нищо.
– Какви жрици?
– Жриците на Ну‘Ахра. Всеки, който им донесе сянка, получава вода като награда.
Момичето изглеждаше объркано.
– Вода за сянка?
– Огледай се наоколо, Елизабет. В пустинята сме. Виждала си какво правят хората тук дори за малко вода. Представи си какво ще направят за достатъчно вода за цял живот. Ако някой разбере, че си сянка, не съм сигурен, че и аз мога да те опазя.
– Защо тогава стоим тук? Каза, че града е на брега на морето. Да се качим на кораб и…
Финиан тъкмо беше завършил превръзката и стана рязко. Извади кесията от пояса си и я подхвърли на Елизабет, която само от хващането й беше разбрала, че е празна.
– Не съм крадец – каза й Фин. – И последните ми пари днес отидоха при знахарката от магазина.
– Не сме ли в къща на страшниците? Като тази на доковете в Рива?
Финиан се насили да се засмее.
– Не, не. Ханът е на приятелка на страшниците, така че няма да ни изхвърлят или да ни дадат на стражите или жриците. Но не можем да искаме пари от нея – Фин закрачи напред-назад и тихо, повече на себе си, отколкото на Елизабет, каза: – Ще намеря някаква работа и ще ни измъкна от тук.
Какво, нечистите да го вземат, можеше да работи в пустинен град?
– На мен тук ми е добре. Не искам да се „измъквам“ никъде. – каза му тя и виждайки изражението му, добави с въздишка: – Но ако искаш някаква работа, защо не пробваш да смениш онзи гадняр, който мъчи конете? Освен ако нямаш хайрански документи, едва ли ще си намериш нещо по-добро и без това.
Елизабет беше права и го знаеше. Тъкмо затова и приключи разговора, като си легна, обърна му гръб и му заяви:
– Искам да се изкъпя. Ако не направиш нещо по въпроса, ще лежа на земята до теб и ще ти мириша. Поне заслужено да ме наричаш „нечиста“.
Понеже тя не можеше да го види, този път Финиан не скри усмивката си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s